Вестник ’24 часа’: БГ учени създават сортове сървайвър.

17.09.2012 Любомира Николаева.

Днес дадохте повече пари за по-малко храна в сравнение с миналата седмица?

Не ви се струва, дори по официални данни цените катo цяло се качват стръмно. А идната седмица вероятно ще е по-зле от сегашната. През август храните на едро поскъпнаха нетипично за лятото и са с около 9 на сто над нивото от същия месец на предходната година.

Глобалните цени на храните са с 10% нагоре само за месец по данни на Световната банка, при основни култури като царевицата ръстът е рекорден и надхвърля 25 на сто. Обяснява се с безпрецедентната суша на фона на нетипични екстремни горещини в САЩ и Южна и Източна Европа.

Заради изненадите на климата светът може да се изправи пред продоволствена криза, подобна на тази отпреди 5 години, предупредиха анализаторите на ООН по въпросите на земеделието и храните. Вече има прогнози за спекулации с цените на зърното и маслодайните култури и забрани за износ в ключови държави производителки, което също ще рефлектира върху пазарите.
Стратезите от ФАО препоръчват на правителствата да положат повече усилия за справяне с изменението на климата, да поощряват инвестициите в малки и средни земеделски стопанства и да подпомагат научните изследвания.

Нови сортове, които издържат на засушаване и горещини като в Средиземноморието, са създадени в лабораториите на Българската академия на науките. Причината са прогнозите, че климатът у нас ще стане като в Гърция.
Реколтата от актуалните сортове гарантира, че ще отгледаме децата си с полезно меню, а суперхрани като за космически кораб или условия на бедствие ще гарантират оцеляването. Учените от Института по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) към БАН имат дълъг списък от сортове пшеница, слънчоглед, царевица, домати с противораков капацитет и нетрадиционни цветове, пипер, овошки и алтернативни култури, които дават добра реколта в условията на екстремни горещини и суши.
Разработили са и ноу-хау за микроразмножаване (по-популярно казано клониране) и отглеждане на растения със сила на лекарства и производство на суперхрани.

За районите, в които тютюнът е залязващ поминък, учените предлагат култивиране на
търсени билки като бабини зъби, мурсалски чай, златен корен, мента, риган, стевия, които в института се размножават инвитро. Доходоносна алтернатива може да са и отглеждане на къпини без бодли и нов хибрид малино-къпина, наречен със звучното име тайбери. И дори създаване на плантации с бързорастящото екзотично дърво пауловния, всяка част от което може да носи доходи.

Необичайното време тази година и слабата реколта стимулират и започването на нови проекти за намаляване на щетите. По статистика през 2012-а разликата между най-ниската и най-високата температура е 73 градуса – прекалено изпитание за наложените през миналия век сортове.

Водните запаси намаляват за сметка на зачестяващи единични порои, които саботират реколтата. Сухоустойчивите нови сортове дават надежда за увеличаване на добивите, а оттам – и печалбата за производителите. Но те са и най-голямата надежда срещу ценовия галоп.

Трансформацията става чрез модерна селекция, няма ГМО, категорични са учените. Институтът има зимно-пролетни линии пшеница за ранна сеитба, добивите от които не падат под тези на есенниците, което е голямо предимство в битката с климатичните промени.

„Така се съкращава времето за отглеждане, без да намалява реколтата – обясни за „24 часа“ научният секретар на Института по физиология на растенията и генетика доц. д-р Ира Станчева. – Разполагаме и с актуални нискостъблени линии, устойчиви на полягане и на болести при минимално торене с азот, особено подходящи за земите около Дунав.“ От целия генофонд на пшеница у нас – 190 сортове и линии, в момента се пресяват най-толерантните към ненормално време като през тази година. При тенденция за поредици от неблагоприятни лета издръжливите сортове ще сменят по-уязвимите.

Слънчогледът е безалтернативна маслодайна култура за България, стремежът е да удвоим добивите от единица площ, както вече това е факт при пшеницата. Може да се постигне, като се увеличи гъстотата на единица площ с промяна на архитектурата на растението, обясни доц. д-р Румяна Василевска-Иванова. Преведено на разговорен език, целта е слънчоглед, строен като манекен, за да не заема много място –
с изправени листа, но с голяма пита – докъм 20-25 см. За сравнение – в традиционните варианти ценната за маслодобива част е с диаметър 10-15 см.
Чрез кръстоски с диви американски видове екипът е успял да „втали“ чувствително растението – листата му се отклоняват максимум на 45 градуса.

Потенциалът на жълтоглавата култура не се изчерпва с ролята му за хранителната промишленост. Изтичането на радиация при аварията след земетресението във Фукушима подсети японците за едно фатално привличане, използвано в Чернобил за извличане на
радиацията от почвите и водите – слънчогледът я обича. САЩ също използват евтиния, но ефективен метод за възстановяване на екоравновесието. Слънчогледите „чистачи“, естествено, не се използват за храни и фуражи.

Отделно направление – за разкош, както се шегуват генетиците, са декоративните хибриди за цветя. При тях освен атрактивен вид трябва да се постигнат и форми с цитоплазмена мъжка стерилност, които не образуват прашец. Това гарантира спокойствие за алергичните. В института са създали и интересна кръстоска между розово-лилава ехинацея и слънчоглед, както и слънчогледи „гербери“ с малки цветове.

„Захарина“ е логичното име на нов БГ сорт сладка царевица. Тя е полезна колкото зеленчуците, а в някои отношения и повече. Хибридът е с изключителни вкусови качества, превъзхожда всичко, което сме яли досега от казаните по пазарите, подходящ е и за консервиране, обяснява доц. Василевска-Иванова.

Водорасли за закуска, чия на обяд, тайбери за вечеря

Суперхрани – това е приетият термин за най-полезните за ядене неща. За тях в ИФРГ говорят като за банални продукти, но за 99 от 100 българи поканата да закусят с водорасли или да хапнат семената на индианското растение чия звучи по-скоро като подигравка. Напразно. В тях има хляб колкото в традиционната пшеница. Не буквално, разбира се.

Концентратът от полезните микроводорасли ще влезе в държавния резерв, колко скоро – зависи от предвидливостта на властите, убеден е проф. Георги Петков, дбн. В света за година се поризвеждат към 10 000 тона, но всеки грам от тях съдържа целия набор от веществата, нужни за идеалното здраве, при това в перфектните пропорции. Държави като Япония и Америка отдавна са открили потенциала на водораслите като храна, добавка и тор, който увеличава 10 пъти кълняемостта на ценни растения. Доскоро средностатистическият европеец високомерно подминавал идеята за шейк от микроводораслото спирулина и хлорела например, за разлика от учените, които от 30-40 г. си знаят, че тези низши растения неизбежно ще влязат в чиниите ни. Нямат предвид миризливите лигави купчини, които морето изхвърля на брега. А изсушени и превърнати в прах микрорастения, които в малък обем – увеличава се 5 пъти в течност!, съдържат ценни белтъчини, незаменими аминокиселини, мастни киселини, минерали и витамини.

На смесица от научно любопитство и мистика се дължи интересът на българина към лечебната сила на водораслите в Рупите. В соцвремената за отглежданите край изворите растения се говори като за тайни рецепти за вечна младост и желязно здраве на партийния елит. Всъщност по-голямата част от продукцията се изнася в Япония за хранителни добавки и лекарства – регулират кръвното и балансират хормоните. С промените у нас бизнесът запада, но модата на здравословния живот връща интереса към инсталациите до мистичните извори.

Според много учени микроводораслите са хлябът на бъдещето. За производството не са нужни плодородни земи, прирастът е бърз, търсенето по всички прогнози ще расте, включително за лечение.

В ИФРГ виждат големи перспективи и в отглеждането на чия – билка от семейството на градинския чай, чиито семена са ценени като суперхрана от индианците заради енергийнната си плътност и високо съдържание на омега-3 мастни киселини и протеини – повече, отколкото в другите растителни източници. Бие по калций млякото, а по желязо – спанака. В института размножават растението инвитро.

Смятат, че в най-близко бъдеще ще се превърне в хит и малино-къпината. Хибридът тайбери обещава ползите от двата вида плодове накуп. Търсенето му вече конкурира интереса към предлаганите от института сортове къпини без бодли. Предимството на произвежданите от нас разсади на тези и други търсени от хората и от предприемачи растения е, че при ин витро размножаването им е гарантирано високото качество, обясняват учените.

Билка, 30 пъти по-сладка от захар, може да измести тютюна

Нетрадиционни за България билки с фармакологично значение се оказват изгодна алтернатива на отглеждането на тютюна, който става все по-труден поминък. В това е твърдо убедена доц. д-р Ели Зайова от Института по физиология на растенията и генетика.

Според нея най-перспективна е стевията – парагвайска билка, 30 пъти по-сладка от захарта, която в института размножават инвитро – чрез клониране на най-качествените растения. По традиционен начин семенцата покълват трудно – успехът е едва 5 от 100.
Япония отдавна е оценила естествения подсладител, в момента той се влага в около 60 на сто от десертните стоки там. Смята се, че освен за диабетици е подходяща и като профилактика на обменни заболявания. След години колебания и съревнование между различните лобита САЩ я разрешават за масова употреба и дори я „зачисляват“ в продоволствения списък за армията.

Стевията набира популярност и в Европа. У нас фермери вече правят заявки за инвитро размножаване и адаптиране за плантации на по 30 хиляди растения, обяснява екипът в института, който пряко изпълнява поръчките.

Много перспективно е и отглеждането на билката ехинацея – индианската тайна за силен имунитет срещу болести, и физалиса – плод с биоактивни съставки, смятани за профилактика на рака. В института размножават и продават за любителско и масово отглеждане станалите хит не само у нас билки бабини зъби (използвана от векове в народната медицина като лек за бъбреци и за стимулиране на половата система), исоп, гръцки риган, мурсалски чай, златен корен и други ценни растения, за чиито лечебни качества се носят легенди.

Учените работят все по-добре с бизнеса, но се грижат и за опазването на вписани в Червената книга застрашени видове, като ги клонират. Това е един от начините за поддържане на биоразнообразието. В ИФРГ редките растения се размножават инвитро, а когато станат по няколко сантиметра, се адаптират за живот на открито. Последната фаза е засаждането в природата, което също е отговорност на учените от института. Благодарение на това се възстановяват унищожени естествени находища на изчезващи билки като планинска арника и жълта тинтява.

Растения лекуват почвата и носят пари

Патентовани от института растежни регулатори помагат за запазване на добивите въпреки убийствените горещини и засилващата се слънчева радиация. А също така пазят културите от ставащи все по-агресивни зарази. Постига се чрез вещества, които активизират естествената защитна система на растенията, обясни гл. асистент д-р Десислава Тодорова.

Екипът, който работи за „здравето“ на културите, има патенти и успехи в препаратите за евтина и в същото време екологосъобразна защита на растенията от различните видове стрес – от топлинен до реакции на нахлуващи с промяна на климата инвазивни зарази.
За оздравяване на почвите препоръчват и традиционни български билки, които с корените си извличат токсините. При това същите растения може да се използват за етерични масла, защото при извличането им с парна дестилация маслата всъщност са 100% чисти.