Събития
29-09-2023
На 29.09.2023 г. беше отбелязана станалата традиционна инициатива “Европейска нощ на учените“, по време на която Българска академия на науките организира разнообразна програма, която включваше множество демонстрации на научно-приложни разработки, забавни и образователни експерименти, постерна изложба с най-новите изследвания и проекти, по които работят учените от БАН.
Събитието се състоя в подкуполното пространство на Античен културно-комуникационен комплекс (АККК) Сердика (Зона “Ларго“) под мотото „Науката и иновациите са ключ към желаното бъдеще“.
Институт по физиология на растенията и генетика се представи с две тематики:
- “In vitro техники за запазване на ценни и застрашени от изчезване лечебни растения“, представени от гл. ас. д-р Красимира Ташева.
- “Микроводорасли и микроводораслови биотехнологии“, представени от гл. ас. д-р Иван Илиев.
Щандовете на ИФРГ предизвикаха голям интерес във връзка с последните научни постижения, оказващи директно въздействие върху качеството на живот.
 |
|
 |
 |
29-09-2023
Интервю БТА
Учени от Института по физиология на растенията и генетика на БАН изследват дали предварителното третиране с хербицид повлиява растенията при засушаване и преовлажняване
Растенията са най-засегнати от екстремните климатични промени. Те, за разлика от човека и животните, не могат да потърсят алтернативи за местообитание. Екстремните климатични явления предизвикват нарушения в растежа и развитието на растенията и водят до загуба в добивите, каза в интервю за БТА доц. д-р Десислава Тодорова, ръководител на лабораторията „Регулатори на растежа и развитието на растенията“ към Института по физиология на растенията и генетика, БАН.
В търсене на решение на този сериозен проблем, доц. Тодорова и група учени от БАН разработват проект, който изследва дали предварителното третиране с хербицид повлиява растенията при засушаване и преовлажняване.
27-09-2023
Институт по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките е партньор в новосъздадения Национален консорциум по ДНК баркодиране – Bulgarian Barcode of Life (BgBOL)
30-05-2023
3rd EPI-CATCH CONFERENCE
EPIGENETIC MECHANISMS OF CROP ADAPTATION TO CLIMATE CHANGE
30 May–1 June 2023, Sofia, Bulgaria
16-05-2023
LIGHT for LIFE Seminar Series — 16th May 2023
Light-Based Processes and Technologies for a Sustainable Future
19-01-2023
Климатът – неизвестното предизвикателство пред земеделието.
С всяка изминала година ставаме свидетели на промените в климата. Как се отразяват те на посевите и има ли опасност растения да изчезнат заради тези резки и неочаквани смени. Отговорите на този и още въпроси Агро ТВ потърси от Ася Петрова, която е асистент в Института по физиология на растенията и генетика на Българската академия на науките.
Автор: Владимир Христовски
Източник: Агро ТВ
Цялото интервю с асистент Ася Петрова е достъпно на сайта на Агро ТВ
22-10-2021
Информационна среща/семинар за дейностите по проект BULCode.
На 14 октомври 2021 г., в Институт по физиология на растенията и генетика – БАН (ИФРГ-БАН) се проведе Информационна среща/семинар, организирана от ИФРГ в партньорство с Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) – БАН. На срещата Др. Георги Бончев изнесе презентация на тема „Технологиите на ДНК баркодиране и метабаркодиране като подход за широкомащабно изучаване и съхранение на биоразнообразието на България: постижения, перспективи и предизвикателства“. Участниците имаха възможността да се запознаят с финансирания от МОН проект BULCode „Fostering plant biodiversity research capacity in Bulgaria through scientific excellence in DNA barcoding and metabarcoding“ (№ Д01-271/02.10.2020) в рамките на Оперативна програма „Европейски научни мрежи“. На срещата бяха представени също така и принципите и приложенията на технологиите ДНК баркодиране и метабаркодиране за таксономични проучвания, както и насоки и перспективи за развиване на изследванията в тази област на национално и международно ниво. Проф. Светлана Банчева, представител на партньорската организация ИБЕИ, изнесе презентация на тема „Растителното разнообразие на България – съвременни подходи за проучване и опазване“ на която беше представено богатото налично разнообразие от растителни природни ресурси в България, колекции в Хербариума на ИБЕИ и методологични подходи за тяхното изучаване.
На срещата присъства Директорът на ИФРГ Доц. Румяна Василевска-Иванова, екипът на проекта BULCode, колеги и гости от двете партньорски организации ИФРГ и ИБЕИ, като и доц. Ина Анева, научен секретар към БАН на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“.
Институт по Физиология на Растенията и Генетика, БАН става представително звено за България на Консорциума International Barcode of Life (iBOL).
Институт по Физиология на Растенията и Генетика (ИФРГ), БАН става официално звено за България на консорциума International Barcode of Life (iBOL), представлявано от д-р Георги Бончев в Научния Комитет на организацията. Приобщаването на ИФРГ към iBOL e резултат от активностите в рамките на проекта BULCode (www.plantbulcode.com), насочени към промотиране на изследванията на биоразнообразието в България и създаването на мрежа от сътрудничества на национално и международно ниво
Създаден през 2008 г., консорциумът International Barcode of Life ( https://ibol.org/) представлява научно обединение на повече от 40 страни, ангажирани в най-мащабната научна инициатива: изучаване на биоразнообразието чрез разработването и прилагането на общодостъпни ДНК базирани маркерни технологии като ДНК баркодиране и метабаркодиране за откриването и таксономичното идентифициране на всички многоклетъчни живи организми, както и създаването и усъвършенстването на дигитална информационна система за тях, достъпна за всекиго.
29-04-2021
140 Години от рождението на акад. Методий Попов
Акад. Методий Попов
Академик Методий Попов е изтъкнат български учен-биолог, антрополог, дипломат и активен обществен деец. Роден е в Шумен на 29 април 1881 г. През 1904 г. завършва естествени науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира обща биология, паразитология и цитофизиология в Зоологическия институт на Мюнхенския университет, Германия при проф. Рихард Хертвиг, където през 1906 г. защитава докторска дисертация. В същия университет работи като асистент и частен хоноруван доцент (1907 – 1909 г.). Специализира в Париж, Лондон и Берлин.
През 1912-1913 г. взема участие в Балканската война, заболява от холера, а след възстановяването си създава „Бактериологична противохолерна лаборатория“ в Лозенград. Открива антимикробиалното действие на чесъна върху холерните вибриони. През Първата световна война е запасен санитарен поручик-началник на бактериологична станция и е награден с орден „За военна заслуга“ V степен за оригинални приноси за разкриване на причинителя на петнистия тиф.
От 1923 до 1931 г., акад. Попов е пълномощен министър на България във Ваймарската република (от правителството на Александър Цанков. През този „берлински период“ се сприятелява с Алберт Айнщайн, Макс Планк, Вернер Хайзенберг, Рода Ердман, Паула Хертвиг. В Германия пиететът му към музиката (като ученик във Варненската мъжка гимназия свири на виолончело под диригентството на Добри Христов) го събира в квартет с Алберт Айнщайн, където на неформални сбирки в дома на физика, наричани „музикален чай“, се изпълняват произведения на Моцарт, Бах, Хайдн.
През 1926 г. по покана на шведския учен Сванте Арениус, ръководител на Нобеловия институт в Стокхолм, Методий Попов изнася доклад върху теорията на стимулационно-инхибиционните въздействия. Удостоен е с наградата „Котениус“ на Берлинската академия на науките за изследвания по общоклетъчната стимулация (1924); член е на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина” в Хале (1927) и на Чехословашката земеделска академия в Прага (1931).
През 1915-1916 г. е избран за извънреден професор, а впоследствие и за редовен професор в Катедрата по сравнителна анатомия и хистология при Физико-математическия факултет на Софийския университет. През учебната 1920-1921 г. Методий Попов е ректор на Софийския университет. Декан е на Медицинския факултет при Софийския университет през 1942-1943 г., а от 1947 г. е действителен член на БАН. От 1948 г. до смъртта си през 1954 г. ръководи новосъздадения Институт по биология при БАН. До 2010 г. Институтът по физиология на растенията при БАН носи неговото име.
Академик М. Попов издига теорията за клетъчна стимулация, приложима в растениевъдството; с изследванията си върху динамиката на съотношението между ядро и цитоплазма в клетките полага основите на цитофизиологията; има оригинални научни приноси и в общата биология, хистологията, микробиологията и серологията, приложната ентомология, антропологията. Той е автор е на първия български учебник по обща биология (1919) и на повече от 180 научни труда, сред които особено място заема монографията „Клетъчната стимулация” (1931), публикувана на немски език. Изследванията му в областта на антропологията и расовата принадлежност на българския народ са обобщени в няколко труда: „Българският народ между европейските раси и народи” (1938), „Наследственост, раса и народ“ (1938), „Расовата принадлежност на българите” и “Антропология на българския народ” (1959).
В чест на 140-годишнината от рождението на акад. М. Попов през октомври 2021 г. Институтът по физиология на растенията и генетика ще организира изложба „Методий Попов – учен, дипломат и космополит“. Акцент в изложбата ще бъдат лични вещи на акад. Попов и любопитни биографични факти.
 |
 |
29-01-2021
Online Introduction Workshop on DNA barcoding – 29-01-2021 г. 09:00-16:00 ч.
Събитието е организирано по проект BULCode „Fostering plant biodiversity research capacity in Bulgaria through scientific excellence in DNA barcoding and metabarcoding” по програма „Европейски научни мрежи“ МОН, 2020-2022
Организатори:
Институт по физиология на растенията и генетика, БАН – бенефициент и координатор
Университет в Хелзинки, Катедра по селскостопански науки
Обучителният семинар по ДНК баркодиране ще се проведе на ниво „начинаещи“ и ще има основната цел да запознае участниците с ДНК маркерния подход за генетично идентифициране на организми – дизайн на проект, молекулярна екпериментална част, анализ на получени данни, ДНК баркод библиотеки, както и с приложенията на метода в практиката. Събитието ще бъде водено от експерти по ДНК баркодиране от Университета в Хелзинки. Освен лекции, семинарът ще включва и три практически сесии, в които участниците, ръководени от обучителите, ще имат възможността да влезнат и се запознаят със световната база данни за ДНК баркодове BOLD (Barcoding of Life Database) и други сайтове и да изпълнят малки практически задачи. Участниците ще имат възможност да участват активно в рамките на семинара, както при изпълнение на задачи, така и по време на дискусионни сесии.
Поканени са всички, които проявяват сериозен интерес в областта на ДНК баркодирането като генетичен подход за таксономично идентифициране на видове и изучаване на тяхната екологична динамика.
Повече информация за проекта, обучителния семинар и регистрация за събитието:
https://www.plantbulcode.com/
https://www.plantbulcode.com/events
04-11-2020
Проф. д.н. Виолета Великова с награда за съществен индивидуален принос за оформяне на Н-индекса на БАН
По повод Деня на народните будители, 1-ви ноември 2020 г., проф. д.н. Виолета Великова получи награда от Българска академия на науките. Наградата се връчва за нейния съществен принос към Н-индекса на БАН с три публикации, които са цитирани съответно 1747, 606, 386 пъти. Според Web of Knowledge Н-индекса на Българска академия на науките към 01 юни 2020 г. е 211, което ознчава че 211 публикации са цитирани поне 211 пъти.
