ИФРГ
Новини |
Събития |
Обяви |
Правилници |
Мениджмънт |
Научен съвет |
Структура |
Проекти |
Конкурси |
Апаратура |
Списания |
Годишни отчети |
История |
Библиотеки |
Профил на купувача |
Споразумения за сътрудничество |
Институт по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) към Българска академия на науките (БАН) е национален научен център за фундаментални и приложни изследвания в областта на растителната физиология, биохимия и генетика. Той е създаден през 2010 г. след сливане на Институт по физиология на растенията „Акад. Методий Попов” и Институт по генетика „Акад. Дончо Костов”. Институтът по физиология на растенията „Акад. Методий Попов” е един от най-старите биологически институти на БАН, основан през 1948 г. от академик Методий Попов като Институт по обща биология. Институтът по генетика „Акад. Дончо Костов” към БАН е наследник на Централния земеделски изследователски институт, основан през 1910 г. В периода 1939-1949 г. Институтът е ръководен от бележития български учен акад. Дончо Костов.
Мисия и цели
В ИФРГ се извършват фундаментални и приложни изследвания в областта на функционалната растителна биология, насочени към решаването на актуални обществени предизвикателства в съответствие с националните и европейски приоритети. Учените от Института разработват тематики, включени в три основни научноизследователски направления: Молекулярна биология и генетика, Растителна екофизиология и Експериментална алгология. Разработваните научни тематики са тясно обвързани с потребностите на обществото и с потенциална възможност за дългосрочно приложение в различни области, като устойчиво земеделие, здравеопазване, ефективно оползотворяване на природните ресурси и опазване на околната среда в условията на протичащи неблагоприятни климатични промени.
Приоритетни тематики
- Идентифициране и функционален анализ на гени, свързани с развитието на растенията и отговора към стрес. Разработване на молекулни маркери за устойчивост или чувствителност към абиотичен стрес.
- Изследване на ефектите на промененото метилиране на ДНК върху функционалния статус на моделни и културни растения.
- Изучаване на естественото и стрес-индуцирано генетично разнообразие и екологична динамика при растенията чрез прилагане на ДНК маркерни технологии.
- Молекулярни механизми на възникване и отстраняване на ДНК повреди и роля на ДНК репаративните системи за толерантността към стресови фактори на околната среда при растенията.
- Оценка, запазване и ефективно използване на генетичните ресурси при обикновената пшеница в България.
- Изучаване на молекулярните механизми на канцерогенезата. Антитуморен потенциал на медицински и ароматни растения.
- Изследване на етиологията на зависимостите към психоактивни вещества при човека – анализ на психо-социални и молекулярно-генетични фактори.
- Физиологично фенотипиране. Промени в първичния и вторичния метаболизъм на растенията с фокус върху биогенните летливи органични съединения.
- Изучаване влиянието на климатичните фактори и антропогенното замърсяване на околната среда върху фотосинтетичния процес. Пластичност на растенията в променящата се околна среда. Механизми на устойчивост на растенията към екстремно засушаване.
- Симбиотични взаимодействия микроорганизъм-растение.
- Разработване на протоколи за микроразмножаване на застрашени от изчезване, традиционни и нетрадиционни за България лечебни растения.
- Хормонална регулация на физиологичните процеси в растенията. Роля на растежните регулатори и други биологично активни вещества за растежа, развитието и механизмите на естествен и индуциран защитен отговор към абиотични и биотични стресови фактори.
- Популационно разнообразие на фитопатогените и индуцираната устойчивост при растенията. Установяване на източници за комплексна устойчивост към икономически важни болести при културните растения.
- Изолиране, физиолого-биохимична характеристика и оценка на биотехнологичния потенциал на микроводорасли. Разработване на иновативни технологии за производство на водораслова биомаса и методи за извличане на вещества с висока биологична активност. Приложение на микроводораслите в екологичното земеделие.
Учените от ИФРГ се включват активно в различни форми на обучение и подготовка на студенти, специализанти и дипломанти. Институтът има акредитация за обучение на докторанти по три докторски програми – Физиология на растенията, Биохимия и Генетика. Обучението на докторанти се основава на експертния опит, дългогодишни традиции и утвърдени политики в ИФРГ за подготовка на висококвалифицирани и мотивирани специалисти, което гарантира конкурентноспособност и успешна професионална реализация.
ИФРГ разполага със специализирани модерно оборудвани лаборатории и широк спектър от съвременна апаратура за провеждане на физиологични, биохимични и молекулярно-генетични изследвания: специализирана лаборатория за неинвазивни физиологични и фотосинтетични изследвания, лаборатории за молекулярно-генетични изследвания, лаборатории за биохимични анализи, лаборатории за микроскопски анализи, Келдал лаборатория, климатични камери за отглеждане на растения при контролирани условия, камери за тъканни култури, култивационно помещение за интензивно култивиране на микроводорасли. На разположение на изследователите от Института е експериментална база с площ от 600 дка в землищата на с. Горни Лозен и с. Казичене за провеждане на целогодишни експерименти с растения в полски условия, както и оранжерийна площ от 12 дка, което дава възможност за осъществяване на изследвания в областта на приложната генетика.
Международно научно сътрудничество
ИФРГ поддържа активни научни контакти с редица международни институции. Учени от Института участват в разработването на съвместни научноизследователски проекти с академични институти и университети от Белгия, Германия, Финландия, Италия, Чешка Република, Словакия, Унгария, Литва, Естония, Индия.
Традиционно и с дългогодишна история е сътрудничеството между ИФРГ и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ-Виена). Проектите за техническо сьтрудничество по програмата на МААЕ дават възможност на Института да участва в реализирането на комплексни научни програми от национално значение в областта на устойчивото земеделие.
Реализирането на проект в рамките на Национална програма „Европейски научни мрежи“ допринесе за повишаване видимостта на Института в международното научно пространство и задълбочаване на институционалните научни контакти. През 2021 г. ИФРГ стана представително звено за България в Консорциума International Barcode of Life (iBOL) и партньор на Европейското звено на iBOL – BIOSCAN EUROPE. Тази европейска мрежа подпомага сътрудничеството между страните членки в изследванията на биоразнообразието в Европа, както и различни форми на обучителни дейности в областта на ДНК баркодирането и неговото приложение в екологията, еволюцията, селекцията и качествения контрол на хранителни продукти.
Featured image from: WallpapersWide